Спирам плевелите с покриване, вместо с плевене. Постилам картон върху тревата, отгоре 10 до 15 см слама или компост, и заспалите семена остават на тъмно, при равна температура и без сигналите, които ги будят. Копаенето прави точно обратното, вади нови семена нагоре и ги събужда. Първата година още дърпам тук и там, после почти няма какво.
Години наред събота сутрин беше за плевене. Дърпах до обяд, а до средата на юли всичко се връщаше, същите места, същите треви. Спрях преди няколко сезона и градината не подивя. Стана по-чиста, отколкото беше, когато плевях всяка седмица.
Защо плевенето създава още плевели
Всеки път, когато забия мотиката, отварям вратата на семената отдолу. Изнасям на светло това, което е лежало заровено, и след дъжда лехата се покрива с нови кълнове. Затова след голямо плевене за десет дни излиза втора вълна, по-гъста от първата. Не съм донесла семена отвън, аз самата съм ги извадила.
Семенната банка под краката ти
В горните 20 см на един квадратен метър обикновено има десетки хиляди семена, а в дълго занемарена или тежко плевелясала земя и над сто хиляди. Поникват само тези от горните 2 до 5 см, останалите просто лежат.
Семената усещат, че отгоре има открито място, по три сигнала едновременно. Кратък проблясък светлина при разравяне, силно колебание между дневната и нощната температура на голата повърхност, и азотът, който се освобождава при копаене. Под дебел мулч и трите сигнала изчезват. Част от семената все пак покълват на тъмно, но изразходват целия си запас, докато се опитват да пробият слоя, и умират, преди да излязат на светло. Точно затова дебелината решава повече от цвета на покритието.

Голата почва е покана
Щом отворя празно място, нещо ще го заеме, и това нещо винаги е бърз плевел, защото той е направен точно за такива места. Голата почва има и друга цена. При дъжд се пръска нагоре и мокрите пръски отнасят почвени спори по долните листа на доматите, което е една от честите причини за петната по тях.
| Какво правя | Какво става с почвата | Какво става със семената |
|---|---|---|
| Прекопавам с права лопата | Обръщам целия пласт и изнасям долните слоеве нагоре | Заровени семена излизат на светло и поникват на вълна |
| Плевя с мотика | Разравям горните сантиметри при всяко минаване | Нови семена влизат в зоната на покълване, вълните се редят |
| Дърпам единични плевели от мулча | Почти не движа почвата, коренът излиза лесно | Будят се съвсем малко семена |
| Покривам с картон и мулч | Оставям пласта затворен и влажен | Семената стоят на тъмно и не покълват, а тези на повърхността постепенно изгниват или покълват и умират под слоя |
Как ги спирам
Изходът е да спра да ровя и да държа земята покрита. Копаенето го върши всичко живо в почвата, червеите и корените, докато аз само добавям отгоре. Ръчно вадя единствено там, където покритието не е стигнало или се е разместило.
Едногодишните и коренищните искат различно отношение
Едногодишните плевели (щир, лобода, кощрява, звездица) поникват от семена в горните 2 до 3 см. Мулчът им отнема и трите сигнала за откритото място, а малкото поникнали изчерпват запаса си, докато бутат нагоре през слоя. Тази половина от битката се печели още първия сезон и затова мулчирането изглежда като чудо през първата година.
Коренищните са друга работа и трите най-чести се различават много. Пиреят държи коренищата си плитко, в горните 10 до 15 см, и точно затова се предава най-бързо на картон. Паламидата пуска хоризонтални корени на 20 до 40 см встрани и вертикални на два метра. Повитицата е най-дълбоката, корените ѝ стигат два и повече метра, а семената ѝ остават живи в почвата десетилетия. Затова трите не се побеждават за едно и също време. Бия ги с изтощаване, като им режа зеленината всеки път щом покажат няколко сантиметра, докато коренът остане без резерв.
Методите, които използвам
| Метод | За какво е подходящ | Как се прави | Колко бързо действа |
|---|---|---|---|
| Мулчиране със слама, окосена трева или листа | Лехи със зеленчуци, междуредия, кръгове около плодни дървета и храсти. Побеждава едногодишните плевели. | Държа 7 до 10 см слегнал слой, което значи да наредя 12 до 15 см пресни, защото сламата се сбива наполовина. Косената трева я оставям да поувехне един ден и слагам до 5 см, иначе се запарва. Около зеленчукови стъбла оставям 5 см чисто. Около млади плодни дървета и храсти оставям 10 до 15 см чисто до кореновата шийка и никога не трупам мулч на могилка около ствола. През зимата слагам мрежичка или спирала около ствола, защото под дебелата слама зимуват полевки и мишки, а те обелват кората в снега и дървото загива. | Разликата се вижда до 2 седмици, до месец лехата е чиста от новопоникнали. |
| Картон под мулча | Силно обрасли лехи и нова площ, която превръщам в градина. | Използвам кафяв кашон без лъскаво покритие и без цветен печат. Махам всяко тиксо, лепенки, телбод скоби и пластмасови етикети, отделям и восъчните каси от плодове и зеленчуци, защото восъкът не изгнива никога. Предпочитам тънък едностенен кашон, дебелият двустенен седи и втора година. Застъпвам листовете с 10 до 15 см, мокря до подгизване, защото сух картон отблъсква водата и лехата под него изсъхва, и отгоре слагам 10 до 15 см слегнал мулч. | Едногодишните изчезват за 3 до 4 седмици, коренищните пробват да излизат по ръбовете през целия сезон. |
| Живи мулчове и гъсто засаждане | Лехи, които искам сами да се засенчват. Тиква, краставици, боб, репички и салата между по-бавните култури. | Скъсявам малко разстоянията, засявам бърза култура между бавните и оставям едрите листа да затворят почвата до края на юни. | Ефектът идва след 3 до 5 седмици, когато листата се съберат и под тях стане тъмно. |
| Подрязване вместо изкореняване | Коренищните, повитица, паламида, пирей. Там, където копаенето само насича корена и от всяко парче излиза ново растение. | Срязвам на нивото на почвата всеки път, щом покажат 10 до 15 см зеленина, тоест на всеки 10 до 14 дни през активния сезон. | Пиреят отслабва сериозно за един сезон и се изчиства за два. Паламидата иска два сезона редовно рязане. Повитицата е най-упоритата, три до пет сезона, и никога не свършва напълно, докато има повитица от другата страна на оградата. При редовно рязане и трите отслабват до отделни поници. |
| Ръчно плевене | Млади плевели плътно около разсада и по местата, където мулчът е изтънял. | Вадя ги, докато са на 2 до 3 листа, най-добре ден след дъжд или поливане, когато почвата е мека и коренът излиза цял. | Веднага, но иска повторение на 10 до 14 дни през април и май, после почти спира. |
| Вряла вода или горелка | Само пътеки, фуги между плочи и ръбове на лехите. Никога върху леха с култури и никога върху мулч. | Заливам с вряла вода право в розетката или минавам с горелката 1 до 2 секунди, колкото листът да потъмнее и да клюмне. Горелка не пускам при вятър, при суша и никога близо до слама, сухи треви, жив плет, дървени бордове или ограда. Държа маркуч или кофа вода до себе си, минавам сутрин, когато има роса, и се връщам да проверя мястото след час, защото сламата може да тлее скрито. Врялата вода я нося в затворен съд с дръжка, не в отворена тенджера, и лея ниско, за да не пръска. | Листата увяхват до часове, коренищните се връщат и искат 3 до 4 повторения за сезона. |
Картонът под мулча се схваща много по-лесно, като го видиш веднъж, показвам цялото нареждане стъпка по стъпка в обучението. В оранжерия също държа 7 см, но отдръпвам слоя на 10 см от стъблата, вместо да го изтънявам, повече за това има в профилактиката при оранжерийни домати.
Откъде взимам материала за мулч
Питай откъде идва сламата и с какво е пръскана нивата. Хербициди като аминопиралид и клопиралид оцеляват в сламата, в сеното и в оборския тор и след компостиране, и после усукват и убиват домати, боб, грах и картофи. Ако не си сигурна, направи тест преди да застелеш цялата леха. Посей боб в две саксии, в едната обикновена почва, в другата почва, смесена с малко от материала, и изчакай три седмици. Ако листата на втората излизат усукани и надиплени, не слагай този материал в градината. Отделно, сено не слагам в лехи, защото се коси със семената и засява точно това, което гоня. Слама значи изчистена от семена, сеното не е слама. Косена трева взимам само от морава, която не е третирана с препарат за широколистни плевели.
Какво избягвам и защо
- Хербициди не влизат в градината ми под никаква форма. Убиват и това, което не си целил, минават в почвата и водата, а голото място остава голо и семената поникват отново след месец.
- Оцетът не стига до корена, значи върши по-малко от едно срязване и всичко се връща за десет дни. Освен това не различава плевел от домат, една капка, отнесена от вятъра, изгаря листа на културата. И най-важното, това, което се продава онлайн срещу плевели, не е кухненски оцет, а 20 до 30 процента оцетна киселина. Тя е разяждаща, изгаря кожата и може да ослепи при пръсване в очите. Ако въпреки всичко го използваш по фуги, задължително с очила и ръкавици, и никога при вятър.
- Солта не слагам никъде, където растат култури. Тя се натрупва, убива дъждовните червеи и живота, който държи структурата на почвата, а осолена леха се възстановява години.
- Черният найлон върши работа, за един сезон задушава почти всичко. Аз го избягвам, защото под него почвата се пече, животът в горния слой се стопява и накрая фолиото се рони на парчета, които вадя с години. Картонът прави същото и накрая го изяждат червеите.
Упоритите коренищни плевели
Копаенето при тези три е най-лошото решение, което можеш да вземеш. Пиреят се размножава от парчета коренище, а мотиката и фрезата режат едно коренище на двайсет и го разсаждат равномерно из лехата. Виждала съм двор, където пиреят стана двойно по-гъст точно след като човекът го изора, за да го унищожи. Повитицата и паламидата правят същото, и то не по-бавно. Парченце паламидов корен от половин сантиметър пуска ново растение, а повитицата се възстановява от къс корен, изваден от 30 см дълбочина. Правилото е едно и за трите, никаква фреза и никаква мотика в тези места.
Работи изтощаването. Всеки път, когато загубят зеленината си, тези растения харчат от резерва в корена, а ако не им позволяваш да направят листа, резервът не се връща. Най-практичният начин, без да обикаляш всяка седмица с ножица, е картон и дебел мулч, оставени цял сезон. Пет сантиметра не спират пирей, затова върху картона слагам 10 до 15 см слегнал слой и допълвам през лятото.
| Плевел | Как се размножава | Какво го спира | Колко време |
|---|---|---|---|
| Пирей | Коренища в горните 10 до 15 см, всяко парче пуска ново растение | Картон и мулч цял сезон, никакво копаене | Един пълен сезон, често и втори по краищата |
| Повитица | Корени на два и повече метра, плюс семена, живи в почвата десетилетия | Затъмняване плюс редовно отрязване на всяко ново връхче | Три до пет сезона до отделни поници |
| Паламида | Хоризонтални корени на 20 до 40 см встрани и вертикални на два метра | Срязване при всеки нов растеж, изтощаване на корена | Два сезона редовно рязане |
| Троскот | Надземни столони плюс подземни коренища на 15 до 20 см дълбочина | Плътно покритие плюс физическа преграда по края на лехата, вкопана на 20 см, иначе пълзи обратно всяка година | Два до три сезона, а по края на лехата борбата е постоянна |
Бъди честна със себе си за срока. Пирей в цяла леха не изчезва за месец. Един сезон под картон го отслабва сериозно, вторият изчиства останалото по краищата и около оградата, откъдето винаги пълзи наново. Ако някъде картонът се покаже, оправям го веднага, повитицата намира всяка дупка. Ако някой ти обещае по-бързо без химия, не ти казва истината.
Какво се случва година след година
Първата година е работа, няма как да я разкрася. Строиш лехите, слагаш картона, носиш мулча и отрязваш новите връхчета на коренищните плевели. През юни ще ти се струва, че нищо не се получава. Получава се, просто под земята. Втората година коренищните са отслабнали и излизат на отделни места вместо навсякъде, а семената от повърхността вече са поникнали и умрели под мулча, без да оставят потомство. Плевенето става обикаляне с кофа веднъж на две седмици, а не задача за цяла събота.
Третата година е причината, поради която изобщо си струва. Копаенето е това, което качва запаса горе на светло, и всяко прекопаване е ново засяване на плевели, което си правиш сама. Като спреш да обръщаш пръстта, новите семена намаляват рязко, защото нищо в лехата не успява да разсее семе. Съвсем не спират, вятърът, птиците, купеният компост и сламата носят нови всяка година, затова покритието не се изоставя, а само изтънява. Работата пада до няколко минути седмично, колкото да махнеш случайните поникнали до ръба.
| Година | Какво правиш | Колко време седмично | Какво виждаш |
|---|---|---|---|
| Първа | Картон, дебел мулч, срязване на коренищните при всяко тръгване | 1 до 2 часа | Много поникване по краищата, коренищните още се борят |
| Втора | Допълване на мулча, отделни срязвания | 20 до 30 минути | Единични растения, не килим |
| Трета | Тънък слой мулч пролет и есен | 5 до 10 минути | Чиста леха, случайни плевели покрай пътеките |
Двете условия, които държат тази крива надолу, са прости. Не обръщай почвата и не оставяй гола пръст. Всяко копаене връща лехата една година назад, а всяко голо петно се засява само за две седмици. Мулчирай и пътеките между лехите, иначе чистиш лехата, а тя се презасява от петдесет сантиметра встрани.
Често задавани въпроси
Как да се отърва от плевелите завинаги
Завинаги не става и всеки, който ти обещава това, продава нещо. В почвата има запас от семена, който стига за години напред, а вятърът и птиците носят нови всяка година. Целта ми е друга, да сваля плевенето до няколко минути седмично, като държа почвата покрита и не я обръщам. След втората година разликата е огромна.
Може ли оцет срещу плевели
Оцетът не стига до корена, значи върши по-малко от едно срязване и всичко се връща за десет дни. Той не различава плевел от домат, една капка, отнесена от вятъра, изгаря листа на културата. И най-важното, това, което се продава онлайн срещу плевели, не е кухненски оцет, а 20 до 30 процента оцетна киселина. Тя е разяждаща, изгаря кожата и може да ослепи при пръсване в очите. Ако въпреки всичко го използваш по фуги, задължително с очила и ръкавици, и никога при вятър.
Колко дебел трябва да е мулчът срещу плевели
За едногодишни плевели държа 7 до 10 см слегнал слой, което значи да наредя 12 до 15 см пресни, защото сламата се сбива наполовина. Върху картон при коренищни плевели вдигам на 10 до 15 см слегнал слой. Косената трева остава до 5 см, защото се запарва. В оранжерия също държа 7 см, но отдръпвам слоя на 10 см от стъблата.
Може ли картон в градината и вреден ли е
Използвам го и не виждам вреда, стига да е обикновен кафяв картон без лъскав печат, без тиксо, скоби и найлонови етикети. Восъчните каси от плодове и зеленчуци не влизат, защото восъкът не изгнива. Мокря го добре, застъпвам листата по 15 см и отгоре слагам мулч, за да не хвърчи. За един сезон червеите изяждат тънкия едностенен кашон, дебелият двустенен седи и втора година. Под картона се събират голи охлюви, затова първите седмици ги проверявам по ръбовете вечер.
Полезни ли са плевелите за нещо
Да, за две неща. Едни показват какво става с почвата. Хвощът и лападът показват мокро и слегнало място със задържана вода, а не непременно кисела почва, там първо оправям отводняването. Живовлякът и лайкучката излизат на утъпкано. Троскотът не е знак за утъпкано, той просто обича топло, сухо и слънчево място. Други хранят опрашителите, затова оставям глухарче и бяла детелина по края на лехата, а калинките и златоочиците оттам ми помагат срещу въшките.
Оттук нататък
Плевенето спира, когато почвата е покрита и не се обръща, но зад това стоят няколко принципа, които държат цялата градина. Ако не се познаваме, тук разказвам за себе си и как стигнах дотук.
Ако искаш да разбереш защо методът работи и да си стъпиш на основата, започни от книгата, в нея са принципите на природното градинарство. Ако искаш да ме гледаш как го правя, ред по ред и с ръце в пръстта, в обучението има над 200 видеа, в които показвам всяка работа стъпка по стъпка.