Компост у дома, стъпка по стъпка за жива почва

Компостът у дома се прави от 2 до 3 части кафяв материал по обем (сухи листа, слама, картон) към 1 част зелен материал (кухненски обелки, окосена трева), наредени на редуващи се слоеве и поддържани влажни като изстискана гъба. Първото обръщане е на петия до седмия ден, после на всеки 5 до 7 дни през първия месец и по-нататък на 10 до 14 дни. Готовият компост идва за 2 до 3 месеца при гореща купчина от поне един кубичен метър, която обръщаш редовно, и за 6 до 12 месеца, ако само пълниш и чакаш.

Защо компостът е сърцето на метода

Всяко ведро обелки, което иначе отива в кофата за боклук, е храна за милиардите микроорганизми в почвата ти. Компостът превръща този отпадък в тъмна ронлива маса, пълна с бактерии, гъби и дъждовни червеи, и една средна купчина ми дава между 200 и 400 литра за година. Затова започвам всяка градина с купчина, а не с торове.

Спрямо минералния тор разликата е в това какво вършат двете неща. Торът дава разтворими соли, които растението поема бързо и които после свършват, а компостът изгражда самата почва. Заместител на всичко не е, калият в него често е малко и азотът излиза бавно, но точно този бавен приток държи живата почва, защото микроорганизмите ядат въглерод и умират без него. Разстелеш ли компоста отгоре като мулч или го смесиш плитко в горните 5 см, храниш почвените обитатели, а те после хранят доматите и ягодите вместо теб. Това е логиката на природното градинарство, събрана в една купчина зад бараката.

Ще бъда честна за времето. Купчина, построена наведнъж през юли от поне един кубичен метър материал и обръщана по график, дава използваем компост към края на септември. Същата купчина, ако я пълня постепенно през лятото с каквото се насъбере, не е готова преди следващата пролет, защото последният добавен материал тръгва от нула. Зимата почти спира процеса, понеже микроорганизмите работят бавно под 10 градуса. Компост за три седмици става, но само със ситно нарязан материал, ежедневно обръщане и идеален баланс, каквито в реален двор рядко се получават.

Кафяво и зелено, балансът

Зеленото е влажно и богато на азот, кухненските обелки, прясно окосената трева, утайката от кафе, младите плевели преди да са вързали семе. Кафявото е сухо и богато на въглерод, сухите листа, сламата, картонът, хартията, дребните клонки. Зеленото храни микроорганизмите, кафявото им дава структура и въздух.

Работното съотношение е 2 до 3 части кафяво към 1 част зелено по обем. Теглото не ти върши работа тук, защото шепа мокри обелки тежи колкото цяла кофа сухи листа, затова мери на око. Ако не си сигурна, наклони везните към кафявото. Прекаленото кафяво само забавя процеса, прекаленото зелено вони и подгизва. Дебелите стъбла и клонките режа до около 10 см, а картонът върви накъсан и намокрен предварително, същият, с който потискам плевелите без химия.

Материал Зелено или кафяво Може ли Забележка
Кухненски отпадъци, обелки и остатъци от плодове и зеленчуци Зелено Да Покривай ги веднага с кафяв слой, иначе привличат мухи.
Утайка от кафе и филтри Зелено Да Хартиеният филтър влиза заедно с утайката, той е кафяв материал.
Черупки от яйца Нито едно от двете, минерален материал Да Счукай ги на ситно, иначе се разграждат години. Дават калций, но бавно.
Окосена трева Зелено Да, на тънки слоеве Дебел слой прясна трева се слепва, подгизва и мирише. Смесвай я с листа.
Сухи листа Кафяво Да Най-удобното кафяво. Събирай ги наесен в чувал и ги ползвай цяла година.
Слама Кафяво Да, с проверка на произхода Отлична за въздух, намокри я преди да я сложиш. Питай доставчика дали нивата е пръскана с хербицид, виж предупреждението под таблицата.
Картон и обикновена хартия Кафяво Да Махни тиксото и лепенките, накъсай и намокри.
Дребни клонки след резитба Кафяво Да, нарязани До около 1 см дебелина. По-дебелите отиват най-отдолу за дренаж.
Стърготини от нетретирано дърво Кафяво Да, на тънки поръсвания Пресните стърготини връзват азот за дълго и се сплъстяват на непроницаем филц. Само тънко между влажните пластове, никога цял пласт.
Плевели преди да вържат семе Зелено Да Младата коприва и лободата са едни от най-добрите зелени материали.
Оборски тор от крави, коне, кокошки, зайци Зелено Да, само отлежал Пресният е много силен, оставя се поне няколко месеца. Кокошият е най-концентриран, слагай малко. Питай с какво е хранено животното, виж предупреждението под таблицата.
Месо и кости Зелено Не Привлича плъхове, кучета и лисици, а мирисът се усеща надалече.
Риба и рибни остатъци Зелено Не Същият проблем с гризачите, плюс тежка миризма при разграждане.
Мазнини, олио, остатъци от пържене Нито едно от двете Не Обвиват материала и спират достъпа на въздух и вода.
Млечни продукти, сирене, мляко, кисело мляко Зелено Не Загниват анаеробно и вмирисват целия куп.
Болни растения, листа с петна, гнили домати Зелено Не Домашният куп има студени краища дори когато сърцевината е гореща, затова спорите оцеляват. Виж болести по доматите.
Плевели със зрели семена Зелено Не Семената преживяват в студените краища и после ги разнасяш с компоста по цялата градина.
Коренищни плевели, пирей, поветица, троскот Зелено Не Всяко парченце коренище пуска ново растение. Суши ги на слънце върху бетон, докато станат на прах.
Кучешки и котешки изпражнения, котешка тоалетна Зелено Не Носят паразити, опасни за човека. Никога в компост за зеленчукова градина.
Гланцирана хартия, лъскави списания, термо касови бележки Кафяво на вид Не Покритието и мастилата внасят химия там, където градиш жива почва.
Третирана, импрегнирана или боядисана дървесина, стари дъски, талашит Кафяво на вид Не Импрегнантите и боите носят метали и смоли, които остават в компоста и оттам в зеленчуците.
Пепел от въглища и брикети Нито едно от двете Не Носи сяра и тежки метали. Само пепелта от чиста дървесина върши работа, и то съвсем малко.
Биопластмаса с надпис компостируема, торбички, чаши, прибори Нито едно от двете Не Разгражда се само в индустриална инсталация. В домашния куп излиза като нарязано фолио.

Забраните изглеждат много, но са две прости правила. Нищо от животински произход освен отлежал тор и нищо, което ще пренесеш обратно в градината като проблем, семена, коренища, зараза или химия. Излишният кафяв материал отива направо върху лехите като мулч.

Внимание със сламата и с оборския тор

Това е грешката, която може да ти съсипе градината въпреки че всичко останало е направено както трябва. Част от сеното, сламата и фуража се третират с хербициди от групата на пиралидите, аминопиралид, клопиралид и пиклорам. Тези вещества минават през стомаха на животното непокътнати, излизат с тора и преживяват компостирането. В количества от няколко части на милиард деформират и убиват домати, чушки, боб, грах и картофи, а компостът изглежда напълно нормален. Затова питам доставчика дали ливадата и нивата са пръскани и с какво, а ако отговорът е не знам, приемам го за да. Преди да разнеса нова партида по лехите, правя проверката със семена, описана по-долу.

Как се прави, стъпка по стъпка

Купчината стъпва директно върху почвата, никога върху бетон, плочки или найлон. Червеите и гъбите влизат отдолу, а излишната вода се отича в земята вместо да вкисва. Върху настилка слагам отдолу 10 до 15 см стара пръст, за да има откъде да дойде животът. Избирам полусянка, защото на пълно слънце купът изсъхва през юли, а под иглолистно дърво стои студен и мокър. Гледам и разстоянието до кухнята, компостът, до който се стига трудно през декември, не се пълни през декември.

Компостер от дървени палети, пълен със зелен материал
Илюстративна снимка. Не е от градината на Деси. Компостер от палети, един от вариантите в статията. Автор cogdogblog, лиценз CC0 1.0, Flickr.

Три варианта за съд, всеки работи

ВариантКакво представляваКога го избирам
Кош от палети Четири палета, три завързани с тел в квадрат, четвъртият отпред е свалящ се. Вътрешният обем излиза около един кубичен метър. Най-често това. Евтино е, въздухът минава през пролуките, обръщането е лесно и мога да сложа втори кош до първия.
Купен компостер Пластмасов конус или куб от 300 до 800 литра, с капак отгоре и вратичка долу. За малък двор и за спретнат вид. Работи, но е тесен за обръщане и почти винаги върви на студен режим.
Обикновена купчина Без стени, направо на земята, оформена като хляб и покрита с картон, слама или стар чувал. Когато материалът дойде наведнъж, например при есенното окосяване и листопада. Най-лесно се обръща.

Размерът решава дали ще се загрее

Един кубичен метър е долната граница за гореща купчина, около 1 м на 1 м на 1 м. Под този обем повърхността е прекалено голяма спрямо съдържанието и топлината излиза навън по-бързо, отколкото микроорганизмите я произвеждат вътре. Купът гние бавно и хладно, което пак дава компост, само че за година. Ако нямам толкова материал наведнъж, събирам в чувал или в стар варел, докато мога да напълня целия обем за един ден.

Редя кафяво и зелено на пластове

Започвам с най-грубото отдолу, около 15 см начупени клонки или стъбла от слънчоглед, което пуска въздух под цялата купчина. Отгоре редувам дебел пласт кафяво (сухи листа, слама, накъсан картон) и по-тънък пласт зелено (окосена трева, кухненски обрезки, свежи плевели без семена, отлежал оборски тор), в съотношение 2 до 3 части кафяво към 1 част зелено по обем. Стърготини от нетретирано дърво влизат само като тънко поръсване между влажните пластове.

Всеки зелен пласт го покривам. Тревата на едно място се слепва на воняща каша, но разстлана на 5 до 7 см между листата, се разгражда чисто. Между пластовете хвърлям по една лопата стара пръст или готов компост, това е закваската с микроорганизмите.

Ако в купа влиза оборски тор, който не се е загрял до температурите по-долу, изчаквам поне 120 дни между разстилането на такъв компост и брането на култури, които допират почвата, салати, репички, моркови и ягоди. Пресният тор може да носи бактерии, опасни за човека.

Влагата, като изстискана гъба

Взимам шепа от средата и я стискам. Потече ли вода между пръстите, купът е мокър и трябва кафяво. Разпадне ли се на прах, е сух и трябва поливане. Правилното усещане е влажна шепа, която се държи на топче и пуска най-много една капка. Топлата или направо горещата шепа е добър знак, значи вътре се работи, само че в разгара на горещата фаза сърцевината пари и се бърка с ръкавица или с върха на вилата. Поливам докато градя, пласт по пласт, защото поливането отгоре мокри само първите 10 см.

През лятото покривам с картон или стара черга, за да не изсъхва, при дъждовна есен със същото, за да не се удави. Целият градеж, от палетите до първото обръщане, го показвам стъпка по стъпка във видеата в обучението, защото това се разбира по-лесно с гледане.

Температурата, единственото истинско измерване

Правилно построен кубичен метър се загрява за 2 до 3 дни и стига 55 до 65 градуса в сърцевината. Задържи ли ги поне три последователни дни, купът работи както трябва. Само при такава температура загиват семената на плевелите и болестотворните спори, и то единствено в сърцевината, затова забраните от таблицата важат и за горещия куп.

Меря с компостен термометър с дълга сонда. Ако нямам такъв, забивам стоманен прът до средата, оставям го десет минути и го хващам с гол пръст. Търпи се лесно, значи е под 40 градуса. Пари и не мога да го държа, значи е над 50.

  • Падне ли сърцевината под около 40 градуса, обръщам и това връща процеса.
  • Мине ли над 70 градуса, самите разграждащи организми загиват и купът блокира. Обръщам веднага и добавям вода, за да сваля температурата.
  • Не се загрява изобщо, значи обемът е малък, материалът е сух или е почти само кафяво.

Обръщане

Първото обръщане е на петия до седмия ден, когато сърцевината е минала през върха си и температурата тръгва надолу. Прехвърлям с вила в съседния кош, като внимавам външният студен материал да отиде в средата, а горещата сърцевина навън. Точно тази размяна вкарва студените краища в горещата зона и без нея бързият компост не се получава.

През първия месец обръщам на всеки 5 до 7 дни, после на 10 до 14 дни до края, и така съм на готов компост за 2 до 3 месеца. Ако нямам време или сила, обръщам веднъж или два пъти за целия цикъл, или изобщо не обръщам, и чакам 6 до 12 месеца. И двата пътя стигат до компост, който после отива като горен слой при мулчиране и като основа за градина без копане.

Едно за здравето, преди да хванеш вилата. Сух, прашен или плесенясал куп изпуска облак спори при разравяне, а те дразнят дробовете. Поливам купа преди обръщане, заставам с вятъра в гърба и при астма или проблем с дишането слагам маска за прах.

Проблеми и решения

ПроблемПричинаКакво правя
Мирише на амоняк Твърде много зелено, най-често прясна трева или тор, и недостиг на кафяво. Азотът се изпарява, вместо да остане в компоста. Обръщам и вмесвам сухи листа, слама или накъсан картон, докато миризмата изчезне. Правило за окото, при всяко обръщане добавям поне толкова кафяво, колкото зелено съм сложила последно.
Мирише на гнило и на кисело Няма въздух вътре. Материалът е слепнал на пластове и разграждането е тръгнало по безкислороден път. Обръщам изцяло и разчупвам слепналите буци. Вмесвам груб материал, начупени клонки или стъбла, който държи каналите за въздух отворени.
Не се загрява Купчината е под един кубичен метър, или е прекалено суха, или е почти само кафяво. Първо увеличавам обема, като събера материал и построя наведнъж. После добавям зелено (трева, коприва, обрезки) и поливам на пластове. Ако обемът е малък по принуда, приемам студения път.
Прегрява над 70 градуса Много прясна трева или тор в голям обем, температурата минава над прага на оцеляване на самите разграждащи организми. Обръщам веднага, за да изпусна топлината, и поливам обилно докато прехвърлям. При следващото зареждане слагам повече кафяво и по-тънки зелени пластове.
Сухо е Слънце и вятър изсушават отвън навътре, а поливането отгоре не стига до сърцевината. Разтварям купчината и поливам всеки пласт поотделно, докато прехвърлям. Отгоре слагам картон или стар чувал. През август проверявам влагата веднъж седмично.
Мокро и слепнало Дълъг дъжд без покривало, или меки зелени материали без нищо структурно между тях. Обръщам в сух ден и вмесвам слама, стърготини или накъсан картон, около една кофа на всеки два пласта. Покривам купа и оставям страните открити за въздух.
Мухи и плодови мушици Кухненски остатъци стоят открити на повърхността и мушиците снасят в тях. Заравям всеки нов остатък в средата и веднага го покривам с 5 до 10 см сухи листа или слама. Държа кофа с кафяв материал до компоста.
Мишки Купчината е суха, топла и в нея има готвена храна, хляб, мазнина или месо. Тези неща не влизат в компоста ми. Поддържам купа влажен, обръщам редовно (мишките не търпят безпокойство) и при упорит проблем слагам ситна метална мрежа под дъното.
Готово ли е Отвън изглежда тъмно, но вътре още има неразградени парчета и процесът не е приключил. Гледам три неща. Цветът е тъмнокафяв до почти черен, структурата е ронлива и не разпознавам изходните материали (клечки и черупки са допустими), а миризмата е на влажна горска почва. Купът е изстинал до температурата на въздуха и се е слегнал до около една трета от обема. Пресявам през сито 10 мм, връщам едрото в новата купчина, а преди употреба под зеленчуци правя и теста със семената.

Как използвам готовия компост

Разстилам компоста на слой от 2 до 3 см отгоре върху лехата и не го заравям. Дъждът сваля разтворимите храни надолу за няколко седмици, а червеите пренасят останалото в горните двайсетина сантиметра вместо мен. Един такъв слой веднъж годишно държи лехата в добра форма.

Копаенето надълбоко разкъсва гъбичните нишки и обръща слоевете живот, които почвата си е подредила сама, затова компостът при мен остава отгоре. Изключението е силно уплътнена почва или току-що разорана целина, там едно първоначално разрохкване е полезно, а след него минавам на постоянен режим без копане. Как изглежда цяла градина, водена така, съм описала в градина без копане.

Къде Колко Кога и как
Върху лехата 2 до 3 см Есен или ранна пролет, разстилам отгоре и не заравям
В дупката при засаждане Една до две шепи При разсаждане на домати, чушки и тикви, смесвам леко с пръстта на дъното
Смес за посев на семена 1 част пресят компост, 2 части пресята градинска пръст, 1 част едър пясък, перлит или пресята листовка Февруари до април, без торф, сместа стои рохкава и не се кори
Смес за пикиране в по-голяма саксия 1 част компост към 2 части пръст, плюс една част пясък на всеки четири части смес Когато разсадът има два истински листа и понася по-богата храна
Мулч около храсти и многогодишни 3 до 5 см Върху влажна почва, оставям 5 см чисто около стъблото
Подхранване през сезона 1 см в кръг около растението Юни и юли при домати, тикви и зеле, после поливам обилно
Саксии и контейнери До една трета от обема При пресаждане, смесен с пръст и малко пясък
Компостен извлек за поливане 1 част компост към 9 части вода Престоява денонощие, разбърквам веднъж или два пъти, прецеждам и поливам в основата същия ден

Извлекът върви само в основата на растенията. Не го пръскам по листата и не го давам на нищо, което ще се яде сурово, защото стояла вода с органика размножава бактерии.

Слоят отгоре върши и работа на мулч, но компостът е ситен и се уплътнява от дъждовете, затова за дълготрайно покритие го комбинирам със слама или сухи листа, както съм описала в мулчирането. Леха само с компост пуска нови плевели по-лесно от леха под слама.

За разсад пресявам компоста през сито с отвори около 1 см. Градинската пръст взимам от леха, на която не е расло от същото семейство, и също я пресявам, защото непресятата се кори под поливането и носи гъбички, които събарят разсада. Третата съставка, едрият пясък, перлитът или пресятата листовка, е около една четвърт от обема и държи сместа рохкава. Торф не използвам заради изсичането на торфищата. За посев държа компоста нисък, защото солите в пресния компост пречат на поникването, а богатата смес прави източен разсад, който ляга.

Един тест със семена, който показва две неща

Правя го веднъж на партида и той ми казва едновременно узрял ли е компостът и няма ли в него остатък от хербицид. Пълня две еднакви чашки, едната с чист компост, другата с добре позната смес, която ми е работила. Засявам по десет семена боб или грах във всяка, поливам еднакво и ги държа на едно и също място.

Отчитам след 7 до 10 дни. В добрия случай в компоста поникват поне 80 до 90 на сто от поникналото в контролата, коренчетата са бели и здрави, а листата са нормални и зелени. Самото поникване не стига, недозрелият компост първо спира корените и растежа и чак после потиска покълването.

Излязат ли листата чашковидни, усукани или наподобяващи папрат и стъблата извити, това е следа от хербицид и такъв компост не отива под зеленчуци. Ако растежът е слаб, но формата на листата е нормална, компостът е просто недозрял, връщам го в купа за още два или три месеца и дотогава го ползвам само като мулч около храсти. В смес за разсад недозрелият компост връзва азота към себе си и младите корени спират.

Често задавани въпроси

За колко време става компостът?

Студеният куп, който само пълня и оставям, дава готов компост за 6 до 12 месеца. Гореща купчина от поне един кубичен метър, построена наведнъж и обръщана по график, става за 2 до 3 месеца. През зимата процесът почти спира, така че есенният куп е готов чак към следващата есен.

Какво не се слага в компоста?

Месо, риба, кости, млечни продукти и готвена храна с мазнина привличат гризачи и вонят. Изпражненията от котки и кучета остават навън заради паразитите. Плевели със зрели семена и болни растения не слагам изобщо, защото домашният куп има студени краища дори когато сърцевината е гореща, а там семената и спорите оцеляват. Отпадат също третираната дървесина, лъскавата хартия, пепелта от въглища и биопластмасата.

Защо компостът ми мирише?

Миризмата на амоняк означава прекалено много зелено, тревна коса и кухненски остатъци без баланс. Добавям картон, суха шума или тънко поръсване стърготини и разбърквам. Миризмата на развалено яйце идва от преовлажняване и липса на въздух, тогава разравям купа с вила, вкарвам сухи материали и го покривам от дъжда. Здравият куп мирише на горска шума.

Трябва ли да обръщам компоста?

Не е задължително. Купът, който не обръщам, също става компост, просто му трябват 6 до 12 месеца вместо 2 до 3. За бързия път обръщам за първи път на петия до седмия ден, после на всеки 5 до 7 дни през първия месец и по-нататък на 10 до 14 дни. Мързеливият вариант с едно или две обръщания за целия цикъл също работи, само че си остава в шестте до дванайсетте месеца.

Може ли компост на балкон?

Да, с вермикомпостер или затворена кофа с червеи. Стига да не слагаш месо и да не преливаш с вода, няма нито миризма, нито мухи. Три или четири килограма кухненски остатъци месечно се обработват в кутия под мивката или на сенчестата част от балкона.

Нужен ли е препарат за компостиране?

Бактериите в бутилка са излишни, микроорганизмите вече са в остатъците и в градинската пръст, а шепа готов компост между слоевете прави същото безплатно. Част от продуктите, продавани като активатори, всъщност са азотен източник и те наистина рестартират куп, който е почти само кафяв, но окосената трева, копривата и кухненските обрезки вършат това без пари.

Оттук накъде

Компостът е най-прекият начин да върнеш живот в почвата, но е една стъпка от по-голяма картина. Кога поливаш, с какво покриваш, какво садиш до какво, всичко работи заедно и точно затова написах книгата, за принципите отдолу, не за отделните рецепти.

Ако предпочиташ да гледаш, вместо да четеш, обучението показва целия цикъл на купа през сезоните, от първия слой до пресяването, заедно с над 200 видеа за останалите работи в градината и седмични живи срещи.

Вземи книгата, принципите Виж обучението, стъпка по стъпка